Съветската лаборатория, която първа изолира протодиосцина

Контекст

В 70-те години на 20-ти век Съветският съюз инвестира значителни ресурси в изследване на растения с потенциални хормонално-активни свойства. Целта е и медицинска (за общото население), и стратегическа (за олимпийски спортисти).

България - като член на социалистическия лагер - има уникална позиция. Балканите имат богата природна банка от лекарствени растения, включително Tribulus.

Институтът

Институтът по молекулярна биология в София, работещ съвместно с лаборатории от Москва и Ленинград, започва систематично проучване на българския Tribulus в 1972г.

Ръководители на проекта:

• Проф. Иван Стоилов (БАН, София)
• Д-р Игор Соколов (Институт по фармакология, Москва)

Откритието

В 1976г. екипът успява да изолира конкретни сапонинни фракции от плодовете на българския Tribulus. Една от тях показва изключителна биоактивност в expirimental моделите.

Молекулата е именувана "протодиосцин" - от "прото" (първи, основен) и "диосцин" (структурно сходен сапонин, открит в други растения).

Първото клинично проучване

В 1979-1981г. се провежда първото клинично проучване с изолиран български протодиосцин:

• 168 мъже с диагностицирана хипофункция
• 12-седмичен курс с екстракт стандартизиран на 6% протодиосцин
• Контролна група: placebo

Резултати:

• 67% от мъжете в active group показват клинично значимо подобрение
• 41% подобрение в либидото
• 28% повишение на тестостерона при тези с първоначално ниски нива

Това е първо в света научно потвърждение, че Tribulus има реални хормонално-активни свойства.

Защо не става глобална новина

Изследването е публикувано в местни (български и руски) научни списания. По време на студената война научните комуникации между Изтока и Запада са ограничени. Резултатите остават предимно вътре в социалистическия научен кръг.

В Западна Европа и Америка едва в края на 80-те години отделни изследвания започват да валидират българските открития.

Олимпийско приложение

В 80-те години българските и съветските олимпийски комитети използват стандартизирани препарати от Tribulus за подкрепа на спортисти. Това е legal - Tribulus не е забранен от анти-допинг агенциите.

България в това време има изключителни резултати в няколко спорта (тежка атлетика, борба, лека атлетика). Не може да се установи научно колко от това е чрез Tribulus, но добавката е била стандартна част от подготовката.

След 1989

С политическите промени, lаб-овете в София губят финансиране. Много от учените емигрират или сменят сферата. Знанието обаче не се загубва - то се пренася в частни компании.

TRIBULT е директен наследник на тази традиция. Нашата лабораторна екип включва ученици и колеги на първоначалните изследователи. Знанието се предава от поколение на поколение.

Защо е важно днес

Българският Tribulus е изследван по-задълбочено от всеки друг регионален вариант на растението. Имаме 50+ годишен научен arsenal - клинични данни, фармакокинетика, дозировъчни проучвания, безопасност.

Това е причината глобалните стандарти за Tribulus добавки се определят от българските стандарти. Когато индийски или китайски производител пише "стандартизиран на 45% сапонини" - той използва метод, развит в София.

История, която малко хора знаят. Но е причината TRIBULT е това, което е.