Tribulus в античната Гърция и Рим - забравената история

Гръцкото име

В античната Гърция Tribulus е известен под името "tribolos" - буквално "три бодли", заради формата на плодовете. Това име е запазено и в съвременното научно име Tribulus terrestris.

Хипократ (V век пр.н.е.)

Бащата на медицината споменава "tribolos" в своите трактати като:

• Диуретик (засилва уринирането)
• Лечение на камъни в пикочопровода
• Tonic за общо изтощение

Хипократовите рецепти включват прах от изсушени плодове, варен в червено вино с мед - изненадващо близо до съвременната TRIBULT-H комбинация.

Диоскорид (I век сл.н.е.)

В своя труд "De Materia Medica" - основополагащата фармакопея на античността - Диоскорид документира Tribulus в книга 4:

> "Той е горещ и сух, разпуска пикочопровода, разтваря камъните, силно действа върху матката."

Това е първото систематично описание на действието на Tribulus в западната литература. Книгата е стандартен фармакологичен справочник за следващите 1500 години.

Плиний Стария (I век сл.н.е.)

В "Natural History" (книга 22), Плиний пише по-подробно:

> "Триболос растящ навсякъде по сухи места, със семена като бодлисти. От тях правят прах, който прочиства бъбреците и помага на тези, които имат проблеми с пикочопроводите."

Употреба в Рим

В Рим Tribulus се продава на пазарите като част от стандартния фармакологичен набор. Войници и спортисти го носят със себе си - приготвен в малки кожени торбички за дълги походи.

Гладиаторите използват сготвен прах от плодовете преди битки - комбиниран с други билки за издръжливост и фокус.

Galen (II век сл.н.е.)

Гален, личен лекар на император Marcus Aurelius, е първият, който комбинира Tribulus с други билки в стандартизирани препарати. Една от рецептите му оцелява в литературата:

• Tribulus плодове, изсушени и стрит на прах
• Корен от валериан
• Мед от Атика
• Червено вино

Сместо се ферментира 30 дни. Дава се при изтощение, безсъние и проблеми с потентност.

Защо изчезва от европейската медицина

С падането на Римската империя и средновековния период много антични знания за билките се загубват в Западна Европа. Tribulus оцелява само в:

• Балканската народна медицина
• Близкоизточната медицина (от арабските преводи)
• Индия (Аюрведа)
• Китай (TCM)

В Западна Европа отново се "открива" едва в 18-ти век, и сериозно изследване започва в края на 19-ти.

Модерното възвръщане

В 60-те години на 20-ти век български учени правят първите съвременни изследвания, които потвърждават това, което гръци и римляни знаят преди 2500 години - Tribulus има реални физиологични ефекти.

История идва пълен кръг.